Описание
Йеменският хамелеон (Chamaeleo calyptratus), известен още като „Veiled chameleon“ на английски е най-разпространеният вид хамелеон в тераристиката. Характеризира се с висок костен израстък на главата, наричан каска, който е особено развит при мъжките екземпляри. Очите му се движат независимо едно от друго, което му позволява да наблюдава околната среда в почти 360 градуса. Опашката е хващаща се и служи като пета опора при катерене. Мъжките достигат дължина 45–60 см с опашката и са по-едри и по-ярко оцветени, докато женските обикновено са между 30 и 40 см. Цветът варира от яркозелено до жълто-зелено с тюркоазени и златисти акценти, като промяната му е свързана предимно с температурата, настроението и физиологичното състояние, а не с „камуфлаж“ в популярния смисъл.
Разпространение
Видът произхожда от югозападната част на Арабския полуостров, главно от Yemen и южните райони на Saudi Arabia. Поради популярността си в търговията с екзотични животни, той е интродуциран и в някои части на Florida, където съществуват установени популации.
Местообитание
В природата йеменският хамелеон обитава полу-сухи планински райони, долини с храсталаци и селскостопански насаждения. Климатът в тези райони се характеризира с топли дни, по-хладни нощи и сезонни валежи. Това не е типичен тропически дъждовен вид, а животно, приспособено към по-сухи условия с периодични покачвания на влажността. Хамелеоните живеят предимно по дървета и храсти, където прекарват деня си в бавно придвижване между клоните, ловувайки насекоми. Те са териториални и не понасят присъствието на други индивиди от същия вид в близост.
Отглеждане
Отглеждането на йеменски хамелеон изисква внимателно пресъздаване на естествените условия. Макар видът да се смята за сравнително издръжлив, неправилно оборудван терариум често води до сериозни здравословни проблеми. Йеменският хамелеон се нуждае от висок, добре вентилиран терариум. Минималният размер за възрастен екземпляр е 60 × 45 × 70 см, като височината е от ключово значение. Видът е дървесен и прекарва по-голямата част от времето си на височина. Най-подходящи са мрежестите терариуми или такива с големи вентилационни отвори. Плътно затворените стъклени терариуми задържат прекомерна влага и застоял въздух, което увеличава риска от респираторни инфекции. Вътрешното оформление трябва да включва множество стабилни клони с различна дебелина, разположени на различни нива. Живите растения като потос, фикус или шефлера не само създават укритие, но и подпомагат поддържането на влажността. Субстратът обикновено не е необходим; дъното трябва да позволява лесно почистване.
Осветление
Осветлението е един от най-важните аспекти при отглеждането. Йеменският хамелеон задължително се нуждае от UVB лъчение, за да синтезира витамин D3 и да усвоява калция правилно. Най-добрият избор е линейна T5 HO UVB лампа с 5–6% UVB, покриваща голяма част от ширината на терариума. UVB осветлението трябва да работи 10–12 часа дневно и да се подменя на всеки 6–12 месеца, тъй като ефективността му намалява с времето. Компактните флуорисцентни лампи могат да се използват временно, но не осигуряват равномерно покритие при високи терариуми.
Отопление
Освен UVB, е необходимо и място за припичане. Под отоплителната лампа температурата трябва да достига 32–35°C, докато в останалата част на терариума трябва да се поддържа температурен градиент между 24 и 28°C. През нощта температурата може да спадне до 18–22°C. Обикновено се използва халогенна или нагревателна лампа с мощност 50–75 W, като точният избор зависи от размера на терариума и стайната температура.
Влажност
Оптималната влажност варира между 50 и 70%. Тя се поддържа чрез ръчно пулверизиране два до три пъти дневно или чрез автоматична система за оросяване. Добрата вентилация е задължителна, за да се избегне задържане на прекомерна влага. Йеменските хамелеони не пият от купички. Те приемат вода под формата на капки от листата и клоните, поради което редовното овлажняване е жизненоважно.
Хранене
Йеменският хамелеон (Chamaeleo calyptratus) е предимно насекомояден вид. В домашни условия диетата му трябва да бъде разнообразна и балансирана, за да се избегнат хранителни дефицити и метаболитни заболявания.
Основната храна се състои от живи насекоми като щурци, хлебарки (дубия), скакалци и други подходящи по размер видове. Ларви като брашнени червеи могат да се дават, но само като допълнение, тъй като са по-бедни на хранителни вещества и по-мазни. Младите хамелеони се хранят ежедневно, докато възрастните обикновено приемат храна през ден или в контролирани количества, за да се избегне затлъстяване.
Изключително важно е насекомите да бъдат правилно „натоварени“ (gut-loaded) 24–48 часа преди даване. Това означава те самите да бъдат хранени с богата на витамини и минерали храна като моркови, тиква, сладък картоф, тъмнозелени листни зеленчуци и специализирани смеси за хранене на фуражни насекоми. По този начин хранителната стойност се предава на хамелеона.
Добавките също са съществена част от храненето. Калций без витамин D3 се използва при повечето хранения, докато калций с D3 се дава по-ограничено – обикновено веднъж или два пъти седмично. Мултивитаминните добавки се прилагат умерено, най-често веднъж седмично или два пъти месечно, в зависимост от състава им.
Особено внимание трябва да се обърне на витамин A. Йеменските хамелеони могат да страдат от авитаминоза A, ако храната е бедна на каротеноиди или ако се използват добавки без съдържание на активен витамин A (ретинол). Някои индивиди не преобразуват ефективно бета-каротина в активна форма, което може да доведе до дефицит.
Симптомите на недостиг включват подпухнали или затворени очи, често търкане на очите, намален апетит, проблеми с линеенето и повишена податливост към инфекции. От друга страна, прекомерното даване на витамин A също е опасно и може да причини хипервитаминоза, затова балансът е изключително важен.
Правилното разнообразие в диетата, качественият gut-loading и внимателно дозиране на добавките са ключът към здрав и дълголетен хамелеон.
Заключение
Йеменският хамелеон е впечатляващо и харизматично животно, което може да бъде успешно отглеждано в домашни условия, ако се осигурят правилните параметри. Основните фактори за успех са просторен вертикален терариум, качествено UVB осветление, правилен температурен градиент и добра вентилация. При спазване на тези изисквания видът може да живее 5–7 години и да се радва на добро здраве и активност.